14.03.2015 г., 11:28

Мразя те!

471 0 0

Мразя те

 

 

Мразя как ме гледаш,

как се усмихваш,

как ме докосваш.

 

Мразя как ме прегръщаш,

как ми говориш,

как ме обичаш.


Мразя как ме гледаш

с разбиране; сякаш казваш:

"Знам. Вече съм бил там."


Мразя, когато ми правиш кафе,

мразя начина, по който го разбъркваш,

мразя, че вече пия кафе.


Мразя очите ти, косата ти,

ръцете ти до върховете

на ужасните ти пръсти.


Мразя гласа, походката, носа,

гърба, краката, стъпалата и ушите...

И всяка твоя бенка мразя.


Мразя факта, че ми вярваш;

мразя факта, че си винаги тук,

мразя факта, че винаги миеш чиниите.


Мразя факта, че знаеш,

че зад всяко мое "мразя!"

се крият хиляди "обичам те!"


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...