Мухоморката
Гъбке червена в гората родена,
колко си ярка,красива!
С точици бели върху чудна капела,
тъй прекрасна като самодива!
Колко се радвам,че те намерих,
всички ще ми завидят.
Ще ти се чудят и ще се вайкат,
как не са могли да те видят.
И точно когато посегнах към тебе
чух силния глас на гъбаря:
Не я пипай,не я вземай със себе си,
страшна мухоморка това е.
Най-отровна от всички със вида си омайва,
като теб-будалички-очите наивни тя смайва.
Колко много неща със вида си привличат,
но във края нещастия, болки и зло ни навличат!
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
