Музикантин
В метрото бива. Вън студено, сиво.
До стъпалата музикантин виснал.
Свири, ама толкова фалшиво,
че фалшиво почвам да си мисля:
пазарна икономиката, ясно,
даже и във вестника го пише:
всеки трябва да си търси място.
Тоз преварил, взел е мойта ниша.
Покрай него хората се нижат.
Мяхчето издиша и въздиша.
Музиката нещо не излиза.
К‘ва свирня - на четири клавиша?
Отминавам. То и да стоиш...
Но си мисля като шопа: он -
и живото - е лакардион.
Дека мека на един клавиш.
© Райчо Русев All rights reserved.
