Гошето1 (Георги Георгиев) Гошето1 (Георги Георгиев)
82
Oct 31, 2008, 9:04 PM

Мъченици

  Poetry
705 0 2
Неразумен съм, приятелю, в облаците там летя,
чудя се на себе си понякога, претеглям мислите си на везна,
надявам се все някога проблемите си да реша.
Ти няма да ме видиш никога - аз вече не греша.
Капан Ви чака всички Вас, хукнали към светлината,
аз стенах вече час - дадох моята отплата.
Мъченици има много в нас, знайни и незнайни,
нямам никакви права да забравя мойте тайни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0