*Мъжете, които обичат жена ми
Мъжете, които обичат жена ми...
Мъжете, които обичат жена ми
са гладко обръснати. С чисти обувки.
Те имат по-дълга от моята памет,
от мене по-дълго навярно целуват.
В съня й понякога стъпват на пръсти:
надушват отдавна заключени стаи.
И често разравям косите й гъсти,
натегнали сякаш от шепот и тайни.
Мъжете, които обичат жена ми,
притварят очи и любезно я слушат,
облекли до ужас еднакви пижами,
а аз лягам гол всеки път - като пушка.
И често зад борда на ложето брачно
захвърлям илюзии, ревности, мъка,
когато под змийската кожа на здрача
яйцето на страстите сипне белтъка.
И утрото пуква. Напълно улисан
забравям да свия порядъчно знаме.
И чезнат далеко, тъй както дошли са,
мъжете, които обичат жена ми...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
