May 30, 2007, 10:25 AM

Мъжете в моят живот Част 1(баща ми)

  Poetry
1.1K 0 12
                                                   На баща ми


Ти ме научи да не бъда подла.
Станах истинска жена.
Даваше ми урок след урок,
но ме остави да преоткривам света.
Нито веднъж не ме излъга.
Отглеждаше ме с любов.
Татко, благодаря ти!
Доста често си ме пазил от живота суров.
Може би невинаги съм била послушна.
Понякога неблагодарна.
Не съм без вина.
Но ти ме прие такава.
Нали съм твоя дъщеря!
Татко, благодаря ти!
Прекланям се пред теб!
Ти за мен завинаги оставаш:
най-добрият мъж и човек!!!

                                                                                             29.05.2007г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...