Dec 27, 2011, 11:02 AM

Мъжка орисия

  Poetry » Love
617 0 2

Мъжка орисия

За женските тела  дошло е време,
да хвърлят мъжките тела във смут!...
Щом някоя Бикина ти акъла вземе,
изгубваш се... и тя те прави луд!

А те, лисиците, това го могат...
Те знаят, че мъжът е будала...
И с хитрости те правят на подлога...
И вършат свойте пъклени дела.

Това те са превърнали в изкуство...
Понякога те тъпчат Любовта...
И в отношенията си не влагат чувство,
а търсят благинките на света.

В Историята нека  да  погледнем
и почнем от Троянската война,
ще видим - ЦАР във женски скут да седне,
че хвърля в мъка цялата страна.

Това е ставало от памтивека.
Следите му се губят в древността...
И Данте в Ада е хвърлил Човека,
на всички да покаже любовта...

О, аз не искам да съм долен Съдник!
С кусур мъжете Господ е създал!...
От мъжкия хормон да го не посмъде,
ще страдаме, ще сме на този хал!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не мислите ли,че всички наши дийствия се ръководят от хормоните ни, те са този медиатор между централната нервна система и тялото ни,който определя нашите реакции и връзката ни с околната среда.Да не говорим за основателите на психотерапията, които поставят в основата на цялото ни поведение, либидото, т.е. тестостерона
  • Много "хормонално" завършва! Но пък за Данте и "Илиада" е много хубаво казано!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...