Притворила очи ме призови.
Наяве твоят зов да ме сънува.
И в чувството мигът ще улови
един роял, решил да ни векува.
От изповеди всеки тон трепти
по-нежно и от изгрев над безкрая.
Да би ме сътворила от мечти -
аз после цял живот ще те мечтая.
Светът ни ще е сбъднатост. Крила.
И полет - до почуда безтелесен.
Че само ти в съдбата би могла
да бъдеш припев в мъжката ми песен.
Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
