Мъки
Сам-самичка аз останах,
сълзите ми се стичат бавно,
без опора, без закрила,
вече и съвсем без сила.
Очите ми тъжат в безкрая,
нищо не носи ми наслада,
като дъжд от мрачни мисли,
обсипват ме жестоки плиски.
Сърцето ми, заклещено в затвор,
душата ми, свита, без обзор,
отвсякъде враждебни са стените
и безразлични са лъчите.
Обзета от тревога и от страх,
не смея да помръдна в този свят,
доброто сякаш някъде изчезна,
остави ме нещастна и бедна.
Без любов изсъхвам в топлината,
без закрила, изгарям в тъмнината,
сърцето ми е празно и обречено,
сякаш във измама е въвлечено.
Нямам дом, мечтите ми умряха,
красотите сякаш намаляха,
желанията ми овехтяха,
всичките мъки в мен се събраха.
© Лунна All rights reserved.
