Jun 29, 2020, 10:30 PM

мълчанието на агнетата

  Poetry
619 1 3

 ще си купя парфюм
нина ричи
ще си сложа две капки
от него
на шията
и със устните си
ще те пусна
да тичаш
до полуда от китката
до подмишницата ми
да се сгушиш
изпод снопа коси на тила ми
простодушно
да прокараш ръка
по гръбнака ми
раменете ми да обгърнеш
да послушаш
как сърцето прескача
палпитации
нина ричи

 

казваше се нина
нали
онова
твойто момиче
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако си с Premier Jour, вече няма да се казва
    За мен това е моментът след болката, в който сърцето се превръща в лед. Трудно се стопля такова сърце.
    А ти пишеш очарователно!
  • Много тъга струи тук...
  • Шоуто трябва да продължи.Отпивайки болката, като шампанско...Харесва ми!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...