Мълчи ми се. Не ми се говори.
Излишни думи няма да редя.
А и защо ли? 
Като и капка не остана от любовта.
Виж, погледни.
Сърцето ми не е желязно.
Душата ми не е оловна.
Мълчи ми се. Не ми се говори.
Ще поръчам мое копие
от мрамор да изваят
и като дар ще ти го поднеса.
Да го сложиш нейде там
в двора си голям.
Една статуя студена, бездушна,
безсърдечна.
Пред нея лъжите си да изричаш.
Какво е болка тя никога не ще узнае.
Ще поръчам мой портрет да нарисуват
и ще ти го подаря.
На стената си да закачиш.
Пред него горчиви сълзи да рониш.
Както аз ден и нощ плаках за теб.
Един безмълвен портрет,
който укорно те гледа всеки ден.
Ще можеш ли да издържиш
на погледа ми нарисуван?
Ще можеш ли да погледнеш
сините очи без сърцето ти
и за миг да трепне?
И ако някой ден в прегръдките
на друг ме видиш. Не се чуди.
За това ще си виновен само ти.
И когато за мен ти домъчнее,
статуята студена прегърни
и устните нарисувани целуни.
И така животът ти ще продължи
с моето копие в твоята градина
и безмълвния портрет.
Мълчи ми се. Не ми се говори.
Излишни думи няма да редя.
А и защо ли?
Няма я вече любовта.

24.03.2013 г.