Мъртва

Poetry » Love

795 0 0

Мъртва...

Това съм аз, откакто от мен си отиде.

Жива...

Как бях щастлива, когато ме зовеше.

Макар и рядко... Моето име шептеше.

Когато го правеше... Исках да целувам очите ти.

Да галя нежно лицето ти и да пия от сълзите ти.

Сега те няма вече...

Моето време изтече...

Остана само самотна любовта ми.

И думите ти, които изгарят мисълта ми.

Да вървя напред... Да те оставя зад гърба си... Не искам!

Спомням си за нощите, в които сърцето си с ръка притискам.

Така силна и луда беше любовта ми към теб - НЕНАСИТНА.

Обичам те! Защо си отиде преди на гърдите ти да притихна?

04.04.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0