Oct 22, 2016, 12:05 PM

Mъртъв на кон

  Poetry
669 1 4

Болко моя... прати ми звезда!

Падаща! В тая нощ тъй безвездна..

Сега или някога, нека умра,

но да я зърна, преди да изчезна.

 

Мъко моя, ти си пирон,

забит във сърцето ми спряло.

И препускам - мъртъв на кон,

още жив, но с половинесто тяло.

 

Радост моя, за да не рухна,

ще слушам пак моята песен,  https://www.youtube.com/watch?v=OSU5r0p-d00

милион пъти, че ще се избухна,

както пръскат се кестени есен.

 

Мила моя, нека заспим,

всеки там във свойта къщурка,

и както зимата вие се дим,

и както бебенца дето щъпуркат

 

Без да знаем, тайно дори,

да изпълзим и някак успеем,

преди изгрева, в ранни зори,

пак двама насън да се слеем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лебовски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...