Болко моя... прати ми звезда!
Падаща! В тая нощ тъй безвездна..
Сега или някога, нека умра,
но да я зърна, преди да изчезна.
Мъко моя, ти си пирон,
забит във сърцето ми спряло.
И препускам - мъртъв на кон,
още жив, но с половинесто тяло.
Радост моя, за да не рухна,
ще слушам пак моята песен, https://www.youtube.com/watch?v=OSU5r0p-d00
милион пъти, че ще се избухна,
както пръскат се кестени есен.
Мила моя, нека заспим,
всеки там във свойта къщурка,
и както зимата вие се дим,
и както бебенца дето щъпуркат
Без да знаем, тайно дори,
да изпълзим и някак успеем,
преди изгрева, в ранни зори,
пак двама насън да се слеем.
© Лебовски Всички права запазени