Jun 16, 2007, 12:50 AM

На 20 години

  Poetry
1.2K 0 0


Днес си замива още една година от живота мой.
Макар и млад да съм и животът пред мен да е,
липсват ми годините, когато малък бях
и с другарчетата луди играехме си всеки ден.
Нищо, споменът остава за прекрасни младини.
Липсват ми годините, които във школото съм прекарал,
дните със съучениците прекрасни,
със които съм споделял радости, неволи.
Споменът остава, вие вечно ще сте в моето сърце.
Днес 20 години ще навърша, не ги усетих аз.
През живота кратък много преживях
радости, неволи минаха завчас.
Днес не съжалявам, живота си харесвам такъв, какъвто е.
Благодарен съм за всичко. За семейството, приятелите,
за това, че любовта изпитах, неизбежно гарнирана е с малко болка тя.
На 20 години още млад съм, но и малко остарял се чувствам вече аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...