Днес си замива още една година от живота мой.
Макар и млад да съм и животът пред мен да е,
липсват ми годините, когато малък бях
и с другарчетата луди играехме си всеки ден.
Нищо, споменът остава за прекрасни младини.
Липсват ми годините, които във школото съм прекарал,
дните със съучениците прекрасни,
със които съм споделял радости, неволи.
Споменът остава, вие вечно ще сте в моето сърце.
Днес 20 години ще навърша, не ги усетих аз.
През живота кратък много преживях
радости, неволи минаха завчас.
Днес не съжалявам, живота си харесвам такъв, какъвто е.
Благодарен съм за всичко. За семейството, приятелите,
за това, че любовта изпитах, неизбежно гарнирана е с малко болка тя.
На 20 години още млад съм, но и малко остарял се чувствам вече аз.
© Валентин Апостолов All rights reserved.