16 jun 2007, 0:50

На 20 години

  Poesía
1.2K 0 0


Днес си замива още една година от живота мой.
Макар и млад да съм и животът пред мен да е,
липсват ми годините, когато малък бях
и с другарчетата луди играехме си всеки ден.
Нищо, споменът остава за прекрасни младини.
Липсват ми годините, които във школото съм прекарал,
дните със съучениците прекрасни,
със които съм споделял радости, неволи.
Споменът остава, вие вечно ще сте в моето сърце.
Днес 20 години ще навърша, не ги усетих аз.
През живота кратък много преживях
радости, неволи минаха завчас.
Днес не съжалявам, живота си харесвам такъв, какъвто е.
Благодарен съм за всичко. За семейството, приятелите,
за това, че любовта изпитах, неизбежно гарнирана е с малко болка тя.
На 20 години още млад съм, но и малко остарял се чувствам вече аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...