На Апостола 4

Poetry » Civic

434 1 0

За България до сетен дъх милееше ти

и сбъднаха се твоите мечти –

през робството народът се събуди

и тиранската власт пропъди.

На свободата ярката звезда

озари българина и в ликуване, и в беда.

Че не я доживя ни е жал,

но винаги ще бъдеш наш идеал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Написано по повод годишнината от обесването на Апостола в София.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0