На Апостола 4

Poetry » Civic

437 1 0

За България до сетен дъх милееше ти

и сбъднаха се твоите мечти –

през робството народът се събуди

и тиранската власт пропъди.

На свободата ярката звезда

озари българина и в ликуване, и в беда.

Че не я доживя ни е жал,

но винаги ще бъдеш наш идеал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Написано по повод годишнината от обесването на Апостола в София.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0