На аварийни...
Искам да те обичам както преди,
но не мога!
B гърлото немирен стон се роди,
пълен със страх и тревога.
Искам да те искам както преди,
но не става!
Всичко във мен победено мълчи
и че те няма да крещи не престава.
Ти къде си?!
Домът ми се срива, мечтите проклинам,
че нахлуха в съня ми без да питат
и мълчейки загивам, и простор не намирам,
като птици покрай мене отлитат.
Ти къде си?!
Денят ми се здрачава, нощта ме разкъсва
и е вечност всяка минута,
на аварийни сърцето прескача, да живее не дръзва,
и в лабиринти трънливи се лута.
Ти къде си?!
Животът ми - копие лошо
между пръстите мои изтича
като пясък... и прося, капка обич си прося,
но забравил си как се обича.
Ти къде си?!
Искам да те търся както преди,
но не мога, разбери ме, не мога!
Гордостта във очите от цяла вечност мълчи
и за бъдещето съм пълна с тревога.
Бих те искала, бих те желала сега,
ала питам те пак - Ти къде си?!
И замряла е в мен гордостта, любовта,
но е късно за още въпроси...
И единствено днес от това ме е страх,
че е късно да търся пътека,
ах, каква съм да знаеш, ала с тебе не бях
а дали бих могла?! Боже... нека!!!!
И единствено днес от това ме е страх,
че за в бъдеще пак ще си тръгнеш
и че пак ще потъна във облаци прах,
и живота ми пак ще изтръгнеш.
И въпрос е на власт, на победа нали?
Доминираш... и пак ме убиваш,
ала колко живота вече взе ми, кажи,
милост нямаш, а сили намираш...
Но къде си?!
Искам да те обичам както преди,
но не мога!
На аварийни сърцето прескача и без глас ме вини:
"Не постъпвай така с мен, за Бога...
друг мъж избери..."
Но не мога, не мога, не мога...
© Ирина All rights reserved.
