На брат ми
Тази нощ те сънувах,
ти отново бе до мен,
живота ми напътстваше,
бдеше над моя ден.
Интересите ти бяха и мои,
примерът ти бе свят за мен,
с теб силно се гордеех
и хвалех се на всички, всеки ден!
Но край! Отново отворих очи.
Суровата истина бързо ме свести.
Ти няма повече да се върнеш
и братски пак да ме прегърнеш.
Няма те! Всичко било е сън!
Не искам пак да съм сам навън!
Не понасям вече да бленувам
и не искам повече да сънувам!
© Владимир All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
