Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Jul 7, 2009, 2:48 PM

На чаша джин и кафе 

  Poetry » Other
707 0 19

Чаша джин пред очите ми дреме,
а пред твоите димящо кафе.
Не говорим, какво да си кажеме,
ако няма какво да дадем.
Огън беше. Със тебе горяхме
на телата в копнежите жарки,
Изкипяхме от лудост, извървяхме
на сърцата пътеките стръмни.
А върхът е един за обичащи,
най-високият, чудно красив,
покорихме го с тебе безгласно
а телата ни чезнеха в дим.
Как красиво говореше залеза
във душите ни с огнена власт
със крила прелетели над делника
с теб празнувахме обич и страст.
За какво да отпивам от джина?
(Все така съм пияна по теб.)
Пий си кафето, че вече изстина.
Ще си тръгвам, тръгни си след мен.
Да се видим ли? Нямам време и бързам,
пък и вече няма какво да ти дам.
Натежала сълза по лицето ми тича, 
а тебе те чака другата...там.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??