На Д.
Защо не ме допускаш до сърцето си?!
Защо ми казваш: "Спри!", "Недей!", "Дотук!"
Погледни в огледалото лицето си,
там може пък да видиш някой друг.
Друг, който ти не си сега,
друг, който може да се радва и се смее, даже да Обича.
Друг, който има може би душа.
Друг, който ти не си това, а си само образ скучен.
Защо си толкова студен,
сърцето ти от камък ли е, аз не зная
или прободено от някого било е?
Но трепне ли в него нещо някой ден - знай, че болката е вече във безкрая.
Не мислиш ли, че нараняваш една душа,
тъй, както твоята са наранили?
Погледни честно другия в очите -
те биха ти простили!
Над листа бял чрез стиховете изливам си душата.
Помисли за миг над тях
и избери един от пътищата на Съдбата!
Защо не ме допускаш до сърцето си?!...
07.10.2003 г.
© Мариета Аргирова All rights reserved.
Щом не оценява какъв талант си (а може и милион други неща ) Стиха е старохотен, повече от дълбок!
