blacky (Мариета Аргирова)
29 59
22 июн. 2007 г., 15:51

На Д. 

  Поэзия
755 0 4

Защо не ме допускаш до сърцето си?!
Защо ми казваш: "Спри!", "Недей!", "Дотук!"
Погледни в огледалото лицето си,
там може пък да видиш някой друг.

Друг, който ти не си сега,
друг, който може да се радва и се смее, даже да Обича.
Друг, който има може би душа.
Друг, който ти не си това, а си само образ скучен.

Защо си толкова студен,
сърцето ти от камък ли е, аз не зная
или прободено от някого било е?
Но трепне ли в него нещо някой ден - знай, че болката е вече във безкрая.

Не мислиш ли, че нараняваш една душа,
тъй, както твоята са наранили?
Погледни честно другия в очите -
те биха ти простили!

Над листа бял чрез стиховете изливам си душата.
Помисли за миг над тях
и избери един от пътищата на Съдбата!
Защо не ме допускаш до сърцето си?!... 

07.10.2003 г.

© Мариета Аргирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Джу, радвам се, че стиха ти е харесал!
  • Тоя Д. не заслужава товйта любов Щом не оценява какъв талант си (а може и милион други неща ) Стиха е старохотен, повече от дълбок!
  • Да, този човек за когото е написано стихотворението, но всичко е вече в минало време и останало назад. Но човек никога не знае какво ще му поднесе Съдбата.
  • Надявам се този Д. да е знаел това, което си мислила/мислиш
Предложения
: ??:??