На детството в старата къща
На детството в старата къща
Често в сънищата си се връщам
пак във дядовата къща,
виждам там асмата стара,
пак от грозде натежала.
Виждам тъжната смокиня,
вечния чемшир на баба
и кокичетата бели – виж,
отново нацъфтели.
Хубаво е да се връщаш,
пак на детството в старата къща!
Колко бързо станах голяма!
А детето в очите ми
още палува,
по ливадите тича -
още лудува!
Често виждам го как
взема болното щъркелче,
с ароматни треви
как привръзва крилото му счупено,
как го гали и говори му тихо:
„Не тъжи,
сега кротувай,
за да можеш пак да летиш”...
Някак тъжно ми става!
На детството за дните отминали!
Тъжно ми става,
че днес моите две момчета не знаят
какво е ливада с щурци,
не познават тревите и птиците,
не знаят какво е с дядо да ходиш
сено да коси...
Детство вълшебно!
Къде си?
Поспри!
© Ваня All rights reserved.
