Сиджи (Ваня)

Луна 🇧🇬

Гледах раждането на луната
в една безсънна нощ.
Радва се душата ми
все още...
Навън вали... ...

Сиджи

Poetry

2012-02-18T11:05:47+02:00 998 1 4

Яна 🇧🇬

Яна
(Разказ по действителен случай, за силата на човешкия дух)
В памет на Теодора Захариева
Ателието на художника беше малко, но светло и уютно. Светлината като че ли струеше от златния варак на рисуваните икони и правеше очите на светците още по-благи и топли. Художникът ми разказваше как се рисува ...

Сиджи

Prose » Short stories

2012-01-13T13:02:04+02:00 1.9K 5

Искам да съм 🇧🇬

Искам да съм малка светлинка
в най-тъмната ти нощ безлунна,
когато горест и тъга
очите ти оставят будни.
От мен да е в косите скрежът - ...

Сиджи

Poetry

2011-08-23T18:29:34+03:00 1.7K 13

Вода 🇧🇬

Провокирано от Румяна Пелова и нейната
"Тризвънна вода"
и Елена Петрова (от едно нейно интервю)
Вода
Бях вода млада и дива, ...

Сиджи

Poetry

2011-04-22T19:04:24+03:00 2.2K 10

Един ден 🇧🇬

И някой ден, когато тихо отмина
на пръсти покрай теб в съня ти,
ще остане след мен моето име,
гласът ми често ще те пита...
Ще остане след мен онова тънко ухание ...

Сиджи

Poetry

2011-04-15T14:07:46+03:00 1.1K 3

Бродещият вятър 🇧🇬

Бродещият вятър
донесе мирис на дъжд и море.
Твоят мирис...
В зелените коси на върбите замря.
И нежна мъгла тихо падна ...

Сиджи

Poetry

2010-08-05T13:50:48+03:00 1.2K 11

Звезда без име 🇧🇬

В този свят, пропит от тъга,
да намерим бряг, да открием земя.
Ще свети над нас пътеводна звезда.
Ще ни посочи храм, за да простя.
Да мечтаем под цветна дъга... ...

Сиджи

Poetry

2010-05-30T22:08:34+03:00 1.6K 7

Ще мога ли 🇧🇬

Зачеркнах тихомълком всички спомени.
Захвърлих зад гърба си дните минали.
Но под чертата гръмнаха без отговор въпросите -
ще продължа ли без теб да живея,
ще мога ли пак да обичам, ...

Сиджи

Poetry

2010-05-28T15:15:13+03:00 948 7

Ще се сбъдне 🇧🇬

Призори стихват ветровете нощни
и с тънки паяжини е извезана гората.
Приготви се да ме посрещнеш.
Ще дойда при теб безплътна и бяла.
Аз те привързах към себе си ...

Сиджи

Poetry

2010-04-30T11:25:34+03:00 1.6K 5

Слънчево зайче 🇧🇬

Слънчево зайче
На миглите ми заспива
сълза
самотно-горчива -
бисер от раковина отронен. ...

Сиджи

Poetry

2010-03-09T12:49:06+02:00 1.1K 6

Чаша кафе 🇧🇬

Ще те посрещна и ще те прегърна.
И както някога ще се усмихна.
В очите ми ще грейне пак луна -
онази, зимната.
И по-добре не питай как я карам, ...

Сиджи

Poetry

2010-03-02T13:42:09+02:00 1.7K 5

Нищо не е вечно 🇧🇬

Нищо не е вечно
Знам, че нищо не е вечно -
в пясък се превръщат скалите,
умират птиците,
пресъхват извори, ...

Сиджи

Poetry

2010-02-26T19:30:03+02:00 938 7

Ще преболи 🇧🇬

"И това ще отмине" - пишело на онзи пръстен
Ще преболи и ще мине -
само имай малко търпение!
Няма вечно да страдаш
(нищо на този свят не е вечно!) ...

Сиджи

Poetry

2010-02-25T10:24:44+02:00 1.3K 7

До разсъмване 🇧🇬

„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
Самюъл Колдридж
Ела тази нощ
на брега лунносребърен, ...

Сиджи

Poetry

2010-02-23T10:51:30+02:00 1.3K 6

Мъжете се страхуват 🇧🇬

Мъжете се страхуват от силни жени,
които знаят как се обича.
Които знаят какво е самотно да страдаш,
когато в гърлото нещо горчи.
Страхуват се мъжете от красиви жени. ...

Сиджи

Poetry

2009-12-14T14:59:25+02:00 1.6K 15

На детството в старата къща 🇧🇬

На детството в старата къща
Често в сънищата си се връщам
пак във дядовата къща,
виждам там асмата стара,
пак от грозде натежала. ...

Сиджи

Poetry

2009-12-11T13:37:03+02:00 898 6

Равносметка 🇧🇬

Изкачих се до билото на живота си -
исках да видя какво има по-нататък.
Пресметнах какво съм взела,
какво съм дала....
Простих на всички, ...

Сиджи

Poetry

2009-12-08T10:59:21+02:00 971 8

Тъга беляза очите ми 🇧🇬

Като мокро уплашено коте
тъгата се скри във очите ми,
когато ти си замина.
Без довиждане да ми кажеш,
без да изтъкнеш причина. ...

Сиджи

Poetry

2009-11-18T15:09:52+02:00 880 2

Едно пламъче, което стана звезда 🇧🇬

Там –
в най-дълбокото на сърцето ми -
свети все още
пламъче едно синьо,
самотно и треперливо, ...

Сиджи

Poetry

2009-11-12T18:03:37+02:00 1.7K 4

Писмо 🇧🇬

ПИСМО
„Според легендата река Пиедра е толкова студена,
че всяко нещо, което падне в нея – листа, насекоми, птичи пера - се превръща в камък”
(„Край река Пиедра седнах и заплаках” Паулу Коелю)
Така и не пратих това писмо, ...

Сиджи

Poetry

2009-10-30T12:19:23+02:00 897

В съня ми тихо идваш 🇧🇬

Навестяваш ме всяка нощ
в съня ми.
Тихо пристъпваш бос,
с наметало от нежност.
Носиш ми ръцете си уморени, ...

Сиджи

Poetry

2009-10-29T13:40:44+02:00 1.1K 1

Трябваше да ми кажеш 🇧🇬

Трябваше да ми кажеш...
Че стихнал е огънят,
че се свършиха думите –
твоите,
моите, ...

Сиджи

Poetry

2009-10-28T12:32:12+02:00 967 4

Не казвай нищо 🇧🇬

Не говори!
Само приюти дланта ми в своята.
Нека сега помълчим
и погледаме звездопада!
Не казвай нищо – ...

Сиджи

Poetry

2009-10-27T11:30:54+02:00 823

Орис 🇧🇬

Питам се
коя ли орисница тъй ме ориса -
да съм на светлинни години
далеч от тебе?
Сякаш сме слънцето и луната... ...

Сиджи

Poetry

2009-10-16T10:33:15+03:00 838

Краят на лятото 🇧🇬

Колко бързо си отиде лятото!
Искам още боса да потичам
по ливади дъхави.
Още ми се носят рокли шарени.
Искам още да усещам ...

Сиджи

Poetry

2009-10-15T12:54:48+03:00 955 7

Сърцето ми отново пак ти казва сбогом 🇧🇬

Не ме търси -
опитвам се да те забравя.
Не ми пиши,
не се обаждай.
Опитвам се да те забравя. ...

Сиджи

Poetry

2009-10-14T11:32:34+03:00 921 1

Циганското лято 🇧🇬

Последните лъчи на слънцето
се изляха в дюлята на двора.
Усещам тънкото ухание
на ябълки и вино,
на огън и билки, ...

Сиджи

Poetry

2009-10-13T13:34:17+03:00 820 4

Несъстоялата се среща 🇧🇬

Приготвих се
за дългоочаквана среща –
капнах капка янтар в очите си,
разресах косите си,
тръснах от раменете си ...

Сиджи

Poetry

2009-10-09T11:01:50+03:00 891 5

Щастието... 🇧🇬

Щастието...
Какво е то?
Дойде и изведнъж отлети
като бяла сънувана чайка.
А ти оставаш на брега. ...

Сиджи

Poetry

2009-10-08T17:01:27+03:00 870 3

Първокласник 🇧🇬

(На сина ми Светослав)
Колко съм щастлив,
че съм вече първокласник!
Във ръцете си държа
книжка нова и прекрасна. ...

Сиджи

Poetry » For children

2009-10-06T14:59:14+03:00 1.3K 1

Дълго се опитвах 🇧🇬

Дълго се опитвах да те зачеркна,
да се отърся от теб,
да те отсека,
да те унищожа.
Не успях. ...

Сиджи

Poetry

2009-10-02T10:16:13+03:00 902 2

Ти ме караш 🇧🇬

Ти ме караш да се чувствам
прекрасна.
Да виждам у хората само доброто.
Да тракат звънко моите токчета
сутрин, ...

Сиджи

Poetry

2009-10-01T12:20:51+03:00 1.6K 1

Душата ми тихо заплака 🇧🇬

Душата ми тихо заплака.
Навън се спуска нощ и самота.
В прозореца безмълвно наднича
око на луна.
Светулките-лампи гаснат ...

Сиджи

Poetry

2009-09-26T10:16:54+03:00 934 4

Ще те посрещна 🇧🇬

Ще те посрещна там –
в отвъдното
след хиляди луни.
По усмивката ще ме откриеш
между другите. ...

Сиджи

Poetry

2009-09-25T08:52:00+03:00 1K 1

Не искам да мисля 🇧🇬

Не искам да мисля
за миналото
и бавно годините
да разлиствам.
Не искам да мисля за думите, ...

Сиджи

Poetry

2009-09-24T12:10:58+03:00 835

Късно е 🇧🇬

Отдавна знаех, че те обичам.
Късно разбрах, че си ме обичал.
Сега какво да направя?
На дърво обгорено приличам.
От огъня спасих само очите си – ...

Сиджи

Poetry

2009-09-23T12:58:54+03:00 815

През лятото съм родена 🇧🇬

През лятото съм родена,
когато житото е вече
ожънато
и билките прецъфтели
отдавна, ...

Сиджи

Poetry

2009-09-18T11:40:45+03:00 868

Когато си отидеш... 🇧🇬

Когато си отидеш завинаги
от тук,
аз ще стана малка светулка.
Ще литна след теб,
ще те търся навсякъде. ...

Сиджи

Poetry

2009-09-17T11:13:29+03:00 1.1K 2

Едно лято 🇧🇬

Едно лято кехлибарено
за теб ще ми спомни,
когато тичах по поляните
с дъхава мащерка
и плетох венци ...

Сиджи

Poetry

2009-09-16T09:46:39+03:00 861 1

Нарекох с твоето име 🇧🇬

Нарекох с твоето име всеки спомен.
И всяка моя вещ напомня ми за теб.
Днес вече други са очите ми
и аз се уморих да те обичам.
И тишината, ...

Сиджи

Poetry

2009-09-15T12:24:05+03:00 1.6K 1