На дъщеря ми
Ще пораснеш, дъще, много бързо,
дори преди да е станало време.
Ще отидеш някъде, далеч от вкъщи,
далеч от дома, от баща ти и мене.
Ще срещнеш хиляди хора, дете,
през дългия път до своя копнеж.
Понякога те ще грешат спрямо теб,
прости, те са хора, и ти си човек!
Ще виждаш и облаци в светлите дни,
но винаги сърцето ще те топли
и никой, и нищо не ще угаси
светлината ти, щом вътре я носиш.
Ще тръгнеш, надалече към света,
ще пораснеш, ще станеш голяма,
но винаги ще си добре дошла,
да заспиш в прегръдките на мама.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
