| Очите изумруденозелени | ||
| сега звезди са. | ||
| Косите, златни, разпилени, | ||
| ухаят на "Шанел". | ||
| И цялата си порив, | ||
| желание... омая... | ||
| Усмивката на устните стои | ||
| и тръгнала си към безкрая. | ||
| Върви, момиче! | ||
| Мечтите си гони! | ||
| Дошъл е принцът! | ||
| Каляската отвън стои. | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
