Jul 31, 2006, 11:32 AM

*** на Гени

  Poetry
1.1K 0 3
Очи-извърнати.
Сърце-спряно.
Ръце-трепетни.
Уста сбрани
в лице бледо.
Уши неволно
пият думи,
а от тях-рани.
С душите си-един до друг.
С телата си-ти там-аз тук.
И пазя се!
Надигам чук!
След удара-
ни стон,
ни звук....
Разтварям шепи,
а те празни.
И питам  се :
Къде е радостта,
щом мъката убил си пръв,
а в дланите белее чистота
и ни следа
от мръсната и кръв!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ан All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми харесва!
  • Благодаря.
  • "Къде е радостта,
    щом мъката убил си пръв,
    а в дланите белее чистота
    и ни следа
    от мръсната и кръв!?"
    Много хубаво!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...