*** на Гени
Сърце-спряно.
Ръце-трепетни.
Уста сбрани
в лице бледо.
Уши неволно
пият думи,
а от тях-рани.
С душите си-един до друг.
С телата си-ти там-аз тук.
И пазя се!
Надигам чук!
След удара-
ни стон,
ни звук....
Разтварям шепи,
а те празни.
И питам се :
Къде е радостта,
щом мъката убил си пръв,
а в дланите белее чистота
и ни следа
от мръсната и кръв!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ан Все права защищены
