Докато ти спеше, аз гледах те...

Аз гледах те и мислех си

колко усмивки ни чакат

там зад ъгъла.

Там зад ъгъла аз гледах те

и мислех си,

че ти и аз живеем, за да сме 'Аз и Ти',

заедно в добро и лошо,

дето казал е народът.

Заедно в добро и лошо

аз и ти сме истински.

Аз и ти сме истински...

Истински щастливи сме,

макар да сме различни.

Макар да сме различни,

всъщност аз и ти еднакви сме.

Истински еднакви сме,

когато любовта събира ни.

Когато любовта събира ни,

ние знаем, че опитваме,

опитваме света да променим.

Света променяме от сив и безразличен,

ние знаем, че опитваме

и истински щастливи сме.

И по-красиви сме.

И светът е по-красив.

Тогава сънищата дълги са,

мечтите си обичаме.

И себе си обичаме...

Което ни пречи, го отричаме

и пак сме 'Аз и Ти'.

Докато ти спеше, аз гледах те...

Аз гледах те и мислех си,

че аз обичам те.

Обичаш ме и ти...

Нали?

8-9.06.2009г.