May 20, 2008, 8:57 AM

На гости в нас...

Poetry » Other

957 0 19

Домът ми е съвсем обикновен:
стени, които нищо не говорят,
един красив, измайсторен гоблен,
саксии със цветя за мен са двора...

Очите ми се давят в тишина...
Ръмжи вратата с пантата ръждива
да ме завърне духом у дома...
Пердетата потръпват боязливо...

Подпряната във ъгъла метла,
разпуснала косите русокоси,
е скрила куп от моята вина.
Да не задавам глупави въпроси.

В пода, скрито, дървояд гризе,
а скърцането плаши тишината.
Прегръща ме леглото със ръце,
завивката ме гали като вятър.

Наднича през прозореца звезда,
а светлината хапе с зъби мрака.
На гости бяхте малко у дома.
Идете си! Вас някъде ви чакат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Emmanuelle (mmm)

Благодаря за гостоприемството. При следващото ми гостуване ще ти донеса домашно приготвени сладки и уханен жасминов чай.
Поздрави!

2008-05-25T17:40:40+03:00
merigold (Мери)

Е, когато ме поканиш, пак ще дойда!И без друго си ми мноооого далече!
Стихът ти е страхотен!Не мога да го коментирам, без думи съм!

2008-05-24T19:28:29+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Дойдох! Поседях и...не ми се тръгва! Влязох в дома и в душата ти... Благодаря, че ме допусна!

2008-05-21T12:56:45+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Прочетох и си тръгвам...Прозорецът на душата ти е широко отворен...

2008-05-21T08:59:03+03:00
Човек (Анна Станоева)

Отличен финал! Ооооо и благодаря за гостоприемството

2008-05-20T22:44:29+03:00