На Иван Кръстанов
От майка си ли взе онази праведност,
която трудно бих побрала в рими?
Кръстителят ли беше в теб прославен,
защото носиш неговото име?
От нея ли взе тихото присъствие,
усмивката ѝ кротка и смиряваща?
Безшумен, сякаш движиш се на пръсти,
не искаш никак да те забелязват.
Но счупваш острието на тревогата
и болката с очите си нефритни.
Да се подпра на дланите ти мога аз,
ако се олюлея и залитна.
Не си ми кръв, а повече от брат си
за мене ти – съпругът на сестра ми!
Албена Димитрова
27.7.2017.
Павликени.
© Албена Димитрова All rights reserved.
