anabel7
172 results
Аз съм подобие Твое, Създател си мой.
Боже, нима бих могла без Духа Ти да дишам?!
Всичко промисляш – без липси, без нищо излишно.
Гледам небето, луната, звездите безброй…
Дом ти е целият космос, Всевишен си Ти! ...
  222  15 
Аз още помня колко силно те мечтах!...
И как горещо умолявах Всемогъщия
по-скоро да ми прати само две неща:
любящ съпруг и теб, прекрасна моя
дъще! ...
  213  10 
… А някога светът ми се побираше в едничка дума - "ти".
Боях се, че отидеш ли си, в този миг и аз ще спра да дишам!
Но ето, че земята и след тебе продължи да се върти…
Не литна и душата ми от тялото – така реши Всевишният.
Реката на мълчанието бавно ме удавяше, без дъх ...
  406  13 
Блажени миротворците, защото те
ще се нарекат синове Божии.
Матей 5:9
Дърветата протягат към Твореца обгорените си клони.
Не могат да говорят, но сълзите по стъблата им се стичат… ...
  273 
Има много по-умни, но страхливи. С такива се постъпва другояче. Такива трябва да бъдат около нас, да се съветваме с тях, пък ние да извършваме. Васил Левски
Народът те канонизира за светец.
Нарече те без колебание "апостол".
Но не икона, нито паметник с венец
ти искаше, а само – да не тлеем в робство! ...
  545  10 
От утрото наклажда Бог огньовете Си в пещите на август.
По пладне в тях изпича от земята слънчогледови погачи.
Горите дъх забавят, а полята мързеливо се протягат.
Керваните на времето пътуват към оазиса на здрача.
Но в къщата, където съм пораснала, и денем е прохладно. ...
  310 
Оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. Матей 15.14.
Нарисувай ни с Твоята четка, Художнико!
Грозотата на тежките наши недъзи
в красота превърни я, единствен Ти можеш го!
Нарисувай ни, само Те моля, побързай! ...
  623  10 
Не знаех как и откъде дошла съм на света.
С възторг посрещах всеки ден! Мечтаех през нощта
на кон да дойде моят принц и да ме отведе
в дворец, в къщурчица дори - където и да е!
Но предан да е рицар мой, обрекъл се до гроб! ...
  360 
Не преставаш да хвърляш по мене словесната кал.
Но аз никога няма да вдигна ръка срещу тебе.
Друг измива с любов утаената моя печал.
За мнозина навярно все още ще бъда потребна.
Предостатъчно камъни сипе животът по нас. ...
  416  14 
За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици,
па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.
Васил Левски
Докога ли ще се лутаме?… За кой ли път изгубихме пътечката!
Като в приказката детска за Радинка и големия лъжец. ...
  356 
на моите родители
У дома се завръщам. Лозниците с грозде надвиснало
ме погалват лениво. Съвсем буренясал е дворът.
Закъснях!... И умирам от глад! Но за мен си помислил -
превъзходен е Твоят сладкиш от смокини и орехи! ...
  725  20 
Забраних си на сърцето да лети.
На каишка си го водя като куче –
да не тича след несбъднати мечти!...
Е, голямата любов не ми се случи,
но очаквам да получа онзи дар ...
  350  14 
Повика ме по име и Те чух.
Докосна ме и цялата потръпнах.
А после звънна пролетен капчук.
По клоните избиха млади пъпки…
С очите на душата Те видях! ...
  393  10 
Дъждът заваля… И вали, и вали, и вали…
В пространства незрими небесните ангели плачат.
За нашите крехки човешки души ги боли,
в капан уловени от злите слуги на палача.
Камшиците водни плющят през пороя от скръб. ...
  549  17 
> Не вярвай, че летиш. Защото полетът
>
> дула жестоки в себе си насочва.
>
> Красимир Обретенов ...
  443 
Този Великден съвсем не прилича на другите.
Гневен и страшен е, с бронежилетка и каска.
В храма почернени майки, дечица, съпруги…
тихо преглъщат най-тъжното свое причастие.
Този Великден сърцата от злост не пречисти. ...
  515 
Нощта раздипля траурен воал
над клепките притворени на здрача.
Войник прострелян, вечен сън заспал,
трева прегръща… Кой ще го оплаче???
Сърцето му успя ли да прости ...
  545  13 
Отиде си лятото палаво, яхнало щъркел.
Целуна ме с дъх на море, обеща да се върне!...
И ето я - есен пристъпва, надменна и хладна.
С букет хризантеми, в одежда от пурпур и злато.
Подава ми кошница, с грозде и ябълки пълна. ...
  374 
Добър вечер, Създателю, идвам при Теб да поседна.
Натежа ми небето от горест, напира да рукне.
Предусещам студения полъх на дните последни.
Как издържа Земята на толкова смърт и разруха?!...
Как побират сърцата ни толкова злоба човешка?! ...
  391 
Рисуват те, Дево, от мрамор те ваят, от думи…
На помощ те викат в борбата със сили нечисти.
Пристъпват в покоя ти с трепет и моите мисли,
щом чуят в сърцето камбани, тревожни и шумни.
Полагам глава на гърдите ти, нежно ме галиш… ...
  1635  12  45 
Клавишите потъваха, въздъхвайки под пръстите ми скръбно...
Чукчèтата дробяха на кристалчета от звуци тишината...
Шопен ги чу в отвъдното, ефира прекоси за миг обратно.
Тъгата ми целуна. С теготата ми на рамото си тръгна…
И детството мажорно се завърна със сонатата на Моцарт. ...
  626  18 
За кой ли път романа на живота си прелиствам… Недописан.
В началните му страници навярно същността си ще открия.
В прегръдката на мама, без която все не можех да заспивам.
(Не беше ли до мене тя, в завивките сълзичките си триех.)
И в гълъбовосиния, вглъбен или зареян взор на тати. ...
  666  11 
На Д.
Душите ни се срещнаха насън.
Валеше в мен неясният ти шепот.
Дали от миналото беше звън?
Или дочух от бъдещето екот? ...
  565  15 
Времето забавя крачки в мъртвите листа.
Колко бързо прелетяха миговете летни!
Зимата студенокръвно готви се за старт.
Пролетта… Ах, тя изглежда толкова далече!...
Идват дълги, мразовити декемврийски нощи. ...
  579  13 
Оглушах от екранни лъжи. В крокодилски сълзи се удавих.
Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!
И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.
Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!
Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат... ...
  658  16 
Декември побесня и ветровете три дни шибаше с камшика.
Най-сетне усмири се днес, подкара кротко зимната карета.
Но всеки лъч на слънцето изострил е до ледена игличка.
И аз като Мария Магдалина ще се сгуша при нозете Ти.
Там топло е. Протягам длан към книгата свещена на живота. ...
  754  11 
Небето притвори очите си слънчево-модри.
С дъждовно набъбнали устни земята докосна.
Полива градината Господ… А ние мърморим,
че трябва отново чадъра в ръка да си носим.
А ние нехаем, че тук сме за малко, на гости ...
  705  23 
Тя е в мене, дълбоко… И чака да бъде дарена.
Без остатък, до сетна секунда от земното време.
Помъдрява полека... Отдавна не бърза за никъде.
Лъчезарна, усмихната… Но непонасяща викове.
От чие ли ребро е, така и не стана понятно. ...
  2088  13  55 
До мен ли си?... Така и не разбрах.
Не мога да Те пипна, да Те видя...
Сърцето си превърнах в какавида.
Затворих се сама в пашкул от страх.
Синаповото зрънце не кълни. ...
  1482  17  49 
Ти кротко ни гледаш – незримо Око.
Нали сътвори ни от пръст, но свободни.
Не разумът чист, суетата ни води.
Дали не сгреши генетичния код?
Но знам, ще замахнеш – последен откос. ...
  1313  27 
Радвай се на всеки земен миг!
Не мисли какво ще бъде после…
Простичко е, като „до, ре, ми…”
И не трябват никакви въпроси.
Изживей го ти като дете! ...
  628  17 
на сестра ми и нейния съпруг
Мила моя сестричке, откъсна ли зрели смокини?
Натежаха ли в двора гроздовете, пълни със сок?
Всяка вечер се моля, разплакана в скута на Бог,
да си дойда при теб! У дома да остана завинаги!... ...
  626  15 
Докога ще размахваш косата, животе
и мечтите без жал ще прерязваш?
Колко сълзи ще капят по листите нотни?!...
Колко кули ще зидам напразно?…
Уж билетче си купих. Но влакът за рая ...
  845  14  28 
Поетите… Те нямат цвят.
Не са ни сини, ни червени…
По стръмни склонове вървят...
Навяхват глезени, колене…
Но не умеят да пълзят. ...
  653  19 
Облякох пижамата с цвят резеда –
прозрачно жарсе от коприна, с дантели.
Дали си я спомняш?... Отвръщаш ми: „Да.”
Признавам си – пазех я само за тебе!
О, толкова лесно се свличаше тя, ...
  1209  18  32 
Преди да изпълзи змия отровна
от мрака на греховната ти същност;
преди да изречеш хапливо слово,
което след това към теб се връща;
преброй до три, вържи езика здраво! ...
  1269  13  38 
Благодаря за живота, Създателю мой!
За молекулите въздух, издишан и вдишан...
За прецъфтялата пролет, за летния зной…
За песента и словата, които аз пиша.
Благодаря Ти за ореха, тупнал пред мен. ...
  1742  21  66 
Нощта ми е приготвила кафе.
Поднася ми го в звездната си чаша.
Светът облича лунно кадифе.
Но пътят му е гибелен и плашещ…
От шепите на будната душа ...
  1031  17  30 
VI
Пробуди се когато усети ефирната целувка на зората върху затворените си клепачи. Няколко секунди ѝ бяха достатъчни, за да се опомни къде се намира. Разсънвайки се, направи отново анализ на случилото се предишния ден (както съветваше народът: „утрото е по-мъдро от вечерта”). Но нищо по-различно не ...
  634 
Тази нощ ще затвори Земята поредна окръжност
в пируетен космически танц със сияйното Слънце.
Ще се скрият зад празнични маски душите ни скръбни.
Но с шампанско любовната жажда дали ще залъжем?...
Ще пируват едни… А мнозина, останали гладни, ...
  640  12  18 
Random works
: ??:??