anabel7
141 results
на сестра ми и нейния съпруг
Мила моя сестричке, откъсна ли зрели смокини?
Натежаха ли в двора гроздовете, пълни със сок?
Всяка вечер се моля, разплакана в скута на Бог,
да си дойда при теб! У дома да остана завинаги!... ...
  39 
Докога ще размахваш косата, животе
и мечтите без жал ще прерязваш?
Колко сълзи ще капят по листите нотни?!...
Колко кули ще зидам напразно?…
Уж билетче си купих. Но влакът за рая ...
  157  13  26 
Поетите… Те нямат цвят.
Не са ни сини, ни червени…
По стръмни склонове вървят...
Навяхват глезени, колене…
Но не умеят да пълзят. ...
  185  20 
Облякох пижамата с цвят резеда –
прозрачно жарсе от коприна, с дантели.
Дали си я спомняш?... Отвръщаш ми: „Да.”
Признавам си – пазех я само за тебе!
О, толкова лесно се свличаше тя, ...
  375  16  31 
Преди да изпълзи змия отровна
от мрака на греховната ти същност;
преди да изречеш хапливо слово,
което след това към теб се връща;
преброй до три, вържи езика здраво! ...
  429  14  39 
Благодаря за живота, Създателю мой!
За молекулите въздух, издишан и вдишан...
За прецъфтялата пролет, за летния зной…
За песента и словата, които аз пиша.
Благодаря Ти за ореха, тупнал пред мен. ...
  838  21  66 
Нощта ми е приготвила кафе.
Поднася ми го в звездната си чаша.
Светът облича лунно кадифе.
Но пътят му е гибелен и плашещ…
От шепите на будната душа ...
  468  17  28 
VI
Пробуди се когато усети ефирната целувка на зората върху затворените си клепачи. Няколко секунди ѝ бяха достатъчни, за да се опомни къде се намира. Разсънвайки се, направи отново анализ на случилото се предишния ден (както съветваше народът: „утрото е по-мъдро от вечерта”). Но нищо по-различно не ...
  201 
Тази нощ ще затвори Земята поредна окръжност
в пируетен космически танц със сияйното Слънце.
Ще се скрият зад празнични маски душите ни скръбни.
Но с шампанско любовната жажда дали ще залъжем?...
Ще пируват едни… А мнозина, останали гладни, ...
  241  12  20 
V
След секундите на
опияняваща близост, през които любовта тържествуваше, разумът все пак успя да разклати звънчето и те послушно се отдръпнаха един от друг…
Влади спонтанно възкликна, разочарован и недоумяващ къде са косите ѝ - явно очакваше да са дълги, каквито бяха в спомените му от Поморие и на ...
  279 
IV
Нейният прекрасен рицар!...
Вулканът на чувствата, заспал повече от двадесет години, неочаквано изригна с неподозирана сила и горещата лава потече по вените ѝ…
Отпусна се трепереща на леглото… Цялата ѝ самоувереност на зряла жена, която след по-малко от две години щеше да празнува своя петдесетго ...
  358 
III
Никога не си позволяваше любовни отношения с женен мъж.
Израсна в порядъчно, стабилно семейство. Майка ѝ беше учителка в прогимназията, а баща ѝ - директор на техникум и тя често слушаше разговорите помежду им за тежките душевни травми на техните ученици, чиито родители се развеждаха… Особено ма ...
  282 
II
Животът ѝ потече отново в старото русло… Предишната ѝ връзка изглежда издържа на изпитанието, но тя не знаеше какви мисли и чувства таи този мъж дълбоко в себе си - оставаше си все така затворен, както преди…
Може би я обичаше, щом като не я напусна заради нейната изневяра… Може би просто не умее ...
  312 
(Три дни от живота на една жена - втора част)
I
Средата на август 2007. София.
Самолетът за Прага беше отворил врати и пътниците вече се качваха по стълбите.
Тя поздрави с усмивка стюардесата, показа ѝ бордната карта, международния паспорт и тръгна между двете редици седалки. ...
  364 
XI
Денят преди да си тръгне от морето винаги беше много тъжен за нея. Мисълта, че цяла година няма да го вижда, че ще дойде зимата (която никак не обичаше), че ще си брои дните, седмиците и месеците до следващото лято (до мига, в който най-сетне отново ще се върне при него), я травмираше болезнено.. ...
  290 
X
Разочарова я не това, че е разведен с дете, а прикриването на този факт. Е, все пак ѝ го каза, макар и със закъснение… Можеше изобщо да не ѝ спомене нищо, нямаше откъде да го научи - бившата му съпруга живееше с момченцето им в Ирландия. Затова реши да не го съди толкова строго. Никой не е съвърше ...
  345 
Тя и той. Поморие. Осемдесет и трета.
Лятно утро. Първа среща на брега вълшебен.
Ева и Адам. И лодка с две весла в морето.
Залез в тихи улички на стария Несебър.
Той и тя. В онези три незабравими дни ...
  628  21 
IX
Лунният диск съзерцаваше безучастно през прозореца тласъците на сгорещените им тела...
Но в мига, в който тя би трябвало да вика от удоволствие, я разтресоха неудържими ридания… Влади изпадна в паника - прегръщаше я, целуваше я, молеше я да не плаче, питаше я какво да направи за нея, защото не из ...
  395 
VIII
Жребият беше хвърлен, нямаше връщане назад… Но тя продължаваше трескаво да мисли как да предотврати неизбежното…
Влади поиска хавлия и сапун, за да си вземе душ. Когато се върна в стаята, тя му посочи свободното легло под прозореца, пожела му лека нощ и побърза да отиде на свой ред в банята. На ...
  351 
VII
Екскурзията до Несебър приключи благополучно, прибраха се навреме в Поморие. И наистина, както очакваше, целият ден беше чудесен, донесе ѝ само приятни преживявания, красота и романтика...
В трапезарията вече имаше доста хора. Влади отново обра овациите на всички - този път за пълното чувалче с ...
  319 
VI
Петър и брат ѝ вече се връщаха. Забеляза ги отдалеч и побърза да се облече. Изглеждаха малко оклюмали, вероятно опитите им за запознанство се бяха оказали безуспешни. Но при вида на пълното чувалче с превъзходни едри миди настроението им се подобри. Щеше да има миден „купон” вечерта. А и нали пон ...
  295 
V
Събуди се с приятната мисъл, че предишният ден не е бил просто сън…
Но още не можеше да повярва, че всичко се случва действително. Нима е възможно да е толкова хубаво и да е истина?... Знаеше, че в критична ситуация човек показва същността си. А вчерашната се оказа точно такава - животът им беше в ...
  294 
IV
Сградата на „Радио - телевизионни сервизи” се намираше в старата част на Поморие.
Когато тя и Владимир се качиха на втория етаж, завариха брат ѝ заедно с колегите му в трапезарията, насядали около масите, отрупани с храна и напитки, в компанията на няколко непознати жени. Изненадващо Петър също б ...
  294 
III
Не усети кога започна да го нарича Влади, а той се обръщаше към нея с галено умалително име почти веднага след запознанството им.
Предложи ѝ да се изкъпят в морето преди да са наближили твърде много Несебърския плаж. Но тя предпочете да си остане в лодката - обичаше когато е във водата да е сигу ...
  282 
II
Изпълваха я противоречиви мисли и чувства. От една страна Владимир беше мил, внимателен, грижовен и тя напълно престана да се бои от него. Но от друга страна тревогата ѝ нарастваше. Бяха изминали около два часа откакто тръгнаха от Поморие, а наближаваха едва Ахелой. Изглежда имаше някакво течение ...
  328 
„Нашият живот е само кратки мигове. Останалото време ги мечтаем или си ги спомняме…” - Александър Дюма.
I
Началото на август 1983. Поморие.
Утрото трептеше под синята небесна коприна, ухаещо на водорасли, позлатено от изплувалия над водата ослеопителен слънчев диск.
Тя вървеше по пясъка, наслаждавай ...
  451 
Любовта се отби тази вечер при мен, уж за малко.
И албума затрупан извади от стария скрин.
Запознанство на сватба - едно тривиално начало.
Кой да види, че огънят дяволски в него е скрит!
Поетичният клуб „Дебелянов”. ...
  891  13  17 
Усещам как витаеш… Конник черен
с оловен шлем. Отвътре - прах и кости.
И чувам как зловещо се кикотиш,
по улиците хора не намерил...
Признавам си, успя да ме уплашиш. ...
  431  10 
Научѝ ни, Създателю, как да се върнем при Теб.
Заслепява суетният блясък зениците празни.
А лукавият своите подли кроежи плете...
И невидим разнася в света смъртоносна зараза…
Научѝ ни от Твоята жива лоза да сме пръчки. ...
  569  13  26 
Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...
  1094  14 
Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...
  434  12  20 
Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...
  983  10  24 
Музика и изпълнение - Албена Димитрова
  715  14 
Една дъщеря на Родопа
превръщаше себе си в квас,
от който ръцете на Господ
замесваха хляба за нас.
Една дъщеря на България ...
  245 
Недей се разсейва, Поете!
Ръката недей си отдръпва
от пулса на болния свят!
Линее сърцето му клето...
Ти бе на скала непристъпна. ...
  244  10 
Очевидно е време
да прочистя градината.
За начало ще взема
да прегледам малините.
Всички пръчки изсъхнали ...
  328  13 
Не знам дали съм роза, друг да каже.
Но сигурно е, че бодли си имам.
Макар и да вирея по паважа,
от чужди стъпки винаги боли ме...
Когато в нечия душа е зима, ...
  367  14 
И рече Бог: „Да бъде светлина!”
А мракът неохотно се отдръпна.
Но все успява да се вмъкне в нас
незабелязано, с безшумни стъпки...
Преследваме мечтана свобода... ...
  545  12  24 
Ще остане ли нещо красиво след мен,
щом прекрача оттатък всемира?
Тебе търсех, Любов!... Всяка нощ… Всеки ден…
Но защо самотата намирах?...
Младостта ми с живота танцуваше валс. ...
  708  14  21 
Животът щеше да е твърде скучен.
Навярно - прекалено да сладни.
Ако не трябваше да те научи
за някого да си необходим.
За някого да бъдеш като въздух! ...
  442  14 
Random works
: ??:??