Mar 8, 2009, 1:42 PM

На Йордан

  Poetry » Love
1.1K 0 6

И тази нощ луната ще погледна

и там ще видя твоя образ, знам.

Очите ти небесно сини

ще блестят,

както последния път,

когато те видях.

Лицето ти мило и нежно

ще сияе,

озарено от усмивка.

Такъв ще те запазя в сърцето си -

усмихнат, ведър и сияещ,

озарен от младата луна

и светъл като слънчев лъч...

 

Без теб животът ми е пуст,

без теб я няма красотата,

без теб я няма светлината,

без теб до мене - няма го животът!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Арнаудова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...