на Жоро

Oct 28, 2010, 8:44 PM

Poetry

717 0 2

Самотата сърцето ми пронизва
студена, като стоманен меч.
Очите от сълзи подгизват,
в мен я няма любовта вече.
Поглеждам през прозореца,
виждам само пустота.
Надниквам в сърцето си,
чувствам само празнота.
Не съм кукла на конци,
защо не мога да съм волна?
Аз съм нищо в твоите очи,
може би дори от лудост болна. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

на Жоро

Want to read more?

Random works