На кого е Варна
Когато в България -
някои го кръстиха “преходът”,
други – “контрареволюцията”,
започна,
мушмороците от народното събрание
приеха закон,
по който
всичко се връща на тези,
които са си го имали!
И наследниците на царя,
и потомците
на турските бейове,
вече си взеха горите ни.
Гърците пък си казаха:
“Ние да не сме по-прости?
Цялата днешна България
нявга е била в Византия!
И значи – на василевса!
Длъжни са всичко да върнат -
на неговите наследници!
Грях ще е да не опитаме,
да ги ошмулим, балъците –
тъкмо и те да помогнат
да си платим гяволъците.
Първо, пробно, ще искаме Варна!“
Вас ви се струва нелепо?
Но първото дело е минало!
На него постановили,
че в седемстотна година
Варна е била в Византия!
И значи – на василевса!
И следва да си се върне
на неговите наследници!
Аспарух,
както модерно
се изразили юристите,
бил я взел “неправомерно”!
Ясно,
че няма да клекнем -
до дупка ще обжалваме!
Но, както казват от Брюксел:
“Жална ви майка!
Законите ви са тъпи
и съдът ви е подкупен,
а самата държава
никому не е скъпа.
И недейте да виете,
ами пълнете цистерните -
по една студена вода да изпиете."
А посланието към света е:
“Не инвестирайте в България!
Защото никой не знае
на кого е страната
и докога ще е реституция!”
© Ангел Чортов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Текстът е слаб. Формата - нескопосана, съдържанието..издиша. Или гледаме различен сериал, а се убеждаваме, че гледаме едно и също чудо, Белла?! Когато казваш на някого, че неговото не е поезия, защо не погледнеш в своята градина, Андромаха. В последно време имаш отстъпление от формата, която показваше...Затова пък в коментарите компенсираш. Моето лицемерие свършва дотук. Приятен ден и на двамата!
-
Послушай, Белла, тя отдавна не е на 25 г. и може да й се вярва този път. Но всеки пуска по някой и друг слаб текст, стига да не е системно.
-
Благодаря ви Стеляна и Василена! Много се радвам че стихотворението ви е доставило удоволствие, а не ви е досадило. И на тебе отново благодаря за откровеното мнение, Андромаха, и на тебе - Герда!
Но проза ли е това, статия ли е, или стихотворение? Аз съм го сложил при поезията. Какви елементи на поезия има в него? Първо рими: от раздалечените през цялото стихотворение "контрареволюция"-"реституция",та до по-близките "балъци" - "гяволъци" и съседните "модерно"-"неправомерно". Второ - ритъмът е на стихотворение, а не на проза. Стихът е типичен бял стих, най-характерното за който е, че не разказва, а казва: "Законите ви са тъпи/ и съдът ви е подкупен/, и самата държава/ никому не е скъпа!" Но истината е, че съвсем не съм се старал и не съм сметнал за нужно да изразя мислите си в съвършена поезия. Да се прави това, ако не си се е получило от раз, ми се струва ненужен и непростим разкош, непростима загуба на време. В случая важното беше да споделя на понятен език мислите и чувствата си, и надявам се да се е получило разбрано. Така че от класификацията че стихотворението е статия и проза не се обидих - имате известно право!
Някой е казал, че поезия и политика са неща несъвместими - нито е политика, нито е поезия. Но не е така - великият поет по правило е поет-революционер, поет-политик!
Аз с интерес те чета, Андромаха, а също и някои от дискусиите под стихотворенията ти. Ти си талантлива и изкусна поетеса; и изкуството да пишеш разнообразни стихове ти не си го овладяла, а с него си се родила. И без съмнение ще станеш, ако вече не си такава, голяма лирична поетеса. Но велик поетът става само когато е такъв и в гражданската поезия. Разбира се в никой случай не трябва да се бърза - всичко с времето си! -
Изключително удоволствие беше да прочета!
-
Поздрав за гражданското чувство!
-
наистина е проза
-
Благодаря ти, Весе - да звучи правдиво, или в крайна сметка логично, за едно произведение е много голямо достойнство."Хубаво, ама статия!" - това ли искаше да кажеш, Андромаха, или "Статия, ама хубава?" Все едно - каквото и да е, не е поезия! Водата си е наша, Ракина, в нашите планини извира и по тунелите, от нас изкопани, се подава в градовете ни - само че въпреки това друг ни я продава! И, Виктор, в частта си за Варна стихотворението е едно голямо преувеличение; но тъжното е, че и в тази част си звучи като самата истина!
-
Уви!
Поздрави. -
Да пием ло една студена вода, да бе, ама тя и водата ни вече не е наша, та не знам колко ли ще ни оскубят и за нея!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
По това че за Барона “текстът е слаб, формата - нескопосана, съдържанието..издиша” възражение не мога да имам – въпрос на възприемане.Рядко цялото стихотворение е поезия – това е възможно само в най-кратките форми. От по-дългите стихотворения се запомнят обикновено от два до четири реда, а всичко останало е обяснение, обосновка и подготовка на тези два до четири реда.
Аз лично от стихотворението си съм доволен. В него изказвам оценката си за неща, които ме вълнуват: че преходът беше контрареволюция, че законът за реституцията бе зловреден /особено в частта си за връщане на земята, и то “в реални граници”/, че гръцките правителства бяха хитреци-мошеници, заради които всички ще плащаме, че за държавата като цяло правителствата не мислят /затова току виж че са дали и Варна/. Някого тези въпроси могат да не го засягат, мнението на друг може да бъде съвсем противоположно – и оттам оценката на стихотворението да е съвсем различна. Главното винаги е “какво се казва”. Как се казва също е много важен въпрос, но на него в този постинг не се спирам, че става дълго.
Ще отбележа само, че в този текст наистина няма нищо революционно. Той е само граждански. И не искам да го хваля – но той просто стана повод за разговор за поезията.
Виж последните пет реда - за стихотворението - наистина са излишни. То можеше да завърши преди тях. Но реших че не е голям грях да ги добавя - защото и те са истина!