3.05.2010 г., 10:31

На кого е Варна

1.6K 0 10

 

Когато в България -

някои го кръстиха “преходът”,

други – “контрареволюцията”,

започна,

мушмороците от народното събрание

приеха закон,

по който

всичко се връща на тези,

които са си го имали!

 

И наследниците на царя,

и потомците

на турските бейове,

вече си взеха горите ни.

 

Гърците пък си казаха:

 

“Ние да не сме по-прости?

 

Цялата днешна България

нявга е била в Византия!

И значи – на василевса!

 

Длъжни са всичко да върнат -

на неговите наследници!

 

Грях ще е да не опитаме,

да ги ошмулим, балъците –

тъкмо и те да помогнат

да си платим гяволъците. 

 

Първо, пробно, ще искаме Варна!“

 

Вас ви се струва нелепо?

 

Но първото дело е минало!

 

На него постановили,

че в седемстотна година

Варна е била в Византия!

И значи – на василевса!

И следва да си се върне

на неговите наследници!

 

Аспарух, 

както модерно

се изразили юристите,

бил я взел “неправомерно”!

 

Ясно,

че  няма да клекнем -

до дупка ще обжалваме!

 

Но, както казват от Брюксел: 

 

“Жална ви майка!

 

Законите ви са тъпи

и съдът ви е подкупен,

а самата държава

никому не е скъпа.

 

И недейте да виете,

ами пълнете цистерните -

по една студена вода да изпиете."

 

А посланието към света е:

“Не инвестирайте в България!

 

Защото никой не знае

на кого е страната

и докога ще е реституция!”

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Коментарът ми е по това в кой раздел би трябвало да е това произведение – в проза или в поезия. И обясних защо съм го пуснал в поезия. Но пропуснах и още едно нещо - защото някои неща са позволени само в поезията. В случая това е лъжата. В прозата, а още по-малко в статията, умишлена лъжа не трябва да има. Докато при поезията е обратното: там неволната и користната лъжа са просто невъзможни, те веднага проличават, но затова пък демонстративната, нарочната лъжа – преувеличението, доведено до абсурд, са възможни и препоръчителни. Защото когато явлението се покаже в неговите абсурдни, крайни стойности, най-добре проличава неговата същност.
    По това че за Барона “текстът е слаб, формата - нескопосана, съдържанието..издиша” възражение не мога да имам – въпрос на възприемане.Рядко цялото стихотворение е поезия – това е възможно само в най-кратките форми. От по-дългите стихотворения се запомнят обикновено от два до четири реда, а всичко останало е обяснение, обосновка и подготовка на тези два до четири реда.
    Аз лично от стихотворението си съм доволен. В него изказвам оценката си за неща, които ме вълнуват: че преходът беше контрареволюция, че законът за реституцията бе зловреден /особено в частта си за връщане на земята, и то “в реални граници”/, че гръцките правителства бяха хитреци-мошеници, заради които всички ще плащаме, че за държавата като цяло правителствата не мислят /затова току виж че са дали и Варна/. Някого тези въпроси могат да не го засягат, мнението на друг може да бъде съвсем противоположно – и оттам оценката на стихотворението да е съвсем различна. Главното винаги е “какво се казва”. Как се казва също е много важен въпрос, но на него в този постинг не се спирам, че става дълго.
    Ще отбележа само, че в този текст наистина няма нищо революционно. Той е само граждански. И не искам да го хваля – но той просто стана повод за разговор за поезията.
    Виж последните пет реда - за стихотворението - наистина са излишни. То можеше да завърши преди тях. Но реших че не е голям грях да ги добавя - защото и те са истина!
  • Текстът е слаб. Формата - нескопосана, съдържанието..издиша. Или гледаме различен сериал, а се убеждаваме, че гледаме едно и също чудо, Белла?! Когато казваш на някого, че неговото не е поезия, защо не погледнеш в своята градина, Андромаха. В последно време имаш отстъпление от формата, която показваше...Затова пък в коментарите компенсираш. Моето лицемерие свършва дотук. Приятен ден и на двамата!
  • Послушай, Белла, тя отдавна не е на 25 г. и може да й се вярва този път. Но всеки пуска по някой и друг слаб текст, стига да не е системно.
  • Благодаря ви Стеляна и Василена! Много се радвам че стихотворението ви е доставило удоволствие, а не ви е досадило. И на тебе отново благодаря за откровеното мнение, Андромаха, и на тебе - Герда!
    Но проза ли е това, статия ли е, или стихотворение? Аз съм го сложил при поезията. Какви елементи на поезия има в него? Първо рими: от раздалечените през цялото стихотворение "контрареволюция"-"реституция",та до по-близките "балъци" - "гяволъци" и съседните "модерно"-"неправомерно". Второ - ритъмът е на стихотворение, а не на проза. Стихът е типичен бял стих, най-характерното за който е, че не разказва, а казва: "Законите ви са тъпи/ и съдът ви е подкупен/, и самата държава/ никому не е скъпа!" Но истината е, че съвсем не съм се старал и не съм сметнал за нужно да изразя мислите си в съвършена поезия. Да се прави това, ако не си се е получило от раз, ми се струва ненужен и непростим разкош, непростима загуба на време. В случая важното беше да споделя на понятен език мислите и чувствата си, и надявам се да се е получило разбрано. Така че от класификацията че стихотворението е статия и проза не се обидих - имате известно право!
    Някой е казал, че поезия и политика са неща несъвместими - нито е политика, нито е поезия. Но не е така - великият поет по правило е поет-революционер, поет-политик!
    Аз с интерес те чета, Андромаха, а също и някои от дискусиите под стихотворенията ти. Ти си талантлива и изкусна поетеса; и изкуството да пишеш разнообразни стихове ти не си го овладяла, а с него си се родила. И без съмнение ще станеш, ако вече не си такава, голяма лирична поетеса. Но велик поетът става само когато е такъв и в гражданската поезия. Разбира се в никой случай не трябва да се бърза - всичко с времето си!
  • Изключително удоволствие беше да прочета!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...