Не, не се срамува, че е бос,
че недоучен е, не знае.
Как вири към небето нос
и сгрешил, не се кае.
Заменил поредната лъжа
с лъжа по-тлъста и голяма,
направил поредната беля -
следа от самоукор няма.
Със поглед на потомствен вол
усмивки от екрана той раздава.
Народът бедстващ, гладен, гол,
не го касае и не го смущава...
Не се срамува, че е прост.
Че, некадърен е, не може.
Не го засяга. Тъп и бос,
къде ни води, мили Боже?!
© Александър Иванов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
