Накъде ни води, мили Боже!?
Не, не се срамува, че е бос,
че недоучен е, не знае.
Как вири към небето нос
и сгрешил, не се кае.
Заменил поредната лъжа
с лъжа по-тлъста и голяма,
направил поредната беля -
следа от самоукор няма.
Със поглед на потомствен вол
усмивки от екрана той раздава.
Народът бедстващ, гладен, гол,
не го касае и не го смущава...
Не се срамува, че е прост.
Че, некадърен е, не може.
Не го засяга. Тъп и бос,
къде ни води, мили Боже?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Иванов Всички права запазени
