Аз виждах: наблюдаващите гледаха
и, взрени в носовете си, прозираха:
зурла е туй – където и да сочи…
Пулсират две амебни слепоочия:
да, има нещо - там, отвъд, и прочие…
А стъпките им в ребуси преплитат
това, което идва пред очите:
Кой плячката добра ще им отнеме?
Или ще имат с хитър враг проблеми?…
…Бинокълът в ръцете натежава…
Дочувам вече дрънкане, гълчава
и изстрели, и лай в планинско ехо…
Там, някъде, животец-два отнеха…
И бягаха стада свине в полуда
сред обръча на огненото чудо…
…Но щракна хоризонтът в миг пред мене
затвор зад цевите на Хелиос… Уж ден е,
а в обръча, сред който аз останах –
отпред, встрани, от пода до тавана,
сред плячки и трофеи, и признания –
струи една прозрачност непрозряна…
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.