Ванилин
137 results
ОБРОК
Душата ми изгни във таз държава!...
Децата ни избягаха навън!...
Със мене днес – каквото ще, да става!...
Във краткия живот – случаен трън!... ...
  1034  10 
ОЧОВЕЧВАНЕ НА ФИЛАНТРОП
Простенва в мен човекът непознат –
прострелян с незаслужена обида…
Какво за мен е още този град,
от който тихо днес ще си отида?... ...
  1570 
СЛЕД ДУМИТЕ
Тъжно ще ми е за всички вас.
Както за планетата Земя!... –
Щом решат от звездния Парнас –
с друга тихо ще я заменя!... ...
  921 
МОНОЛОГ НА ПРИЛЕПА
Живея нощем, леко дишам,
а през деня, сред сън, съм сам...
Аз търся тона под клавиша,
ръждясал в дневния ви храм... ...
  1000 
РИТОРИЧНО
„Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!...” ...
  901 
ВАРНЕНСКА ИМПРЕСИЯ
Като жълтък на счупено яйце
луната иззад облак бледен свети...
Навярно за омлети от планети
въртят рецепти звездните ръце. ...
  909 
ПО ЛУННАТА ПЪТЕКА
Топлата юлска вечер носеше откъм морето мирис на водорасли, а нескончаемият говор сред пъстрия поток от хора по булеварда към входа на Морската градина наподобяваше жуженето на пчели от стотици кошери. Гларуси периодично напомняха на съседите си, че гнездата им около комините са за ...
  1181 
ВИШНЕВ СПОМЕН
Търсехме местенца скришни –
нежно аз да я целуна...
Под разцъфналите вишни
приюти ни вечер лунна... ...
  1658 
БЪЛГАРСКИЯТ СТАЙНБЕК
НАПИСА „ФУСТАНЕЛА”
¨ За Атанас Липчев литературната критика ще пише тепърва, а авторът на „Тихият бял Дунав” ще бъде превеждан на много езици
Не съм литературен критик, за да правя обстоен обзор или да оценявам професионално написаното от такъв талантлив български писател като А ...
  2160 
УТРИННИ УРОЦИ
Пак полузадрямал, се преструвам,
че съм бодър... Крача в утринта.
Поздрави, усмивки и ръкуване –
сресвам свойта сънна суета... ...
  960 
СПОМЕННА МАНТРА
Един балкон, за двама маса...
Над Янтра сякаш с теб висим,
а спомените ни отнасят
към онзи миг неповторим... ...
  973  11 
ИЗМЪЛЧАНИ СЛОВА
В памет на Атанас Липчев
С толкова любов разплете недокоснати съдби!...
Път от Дунава към Лета за душите им проби...
В бури, в яхти, в аламани, в мрежи, пълни с паламуд - ...
  706 
НЕЗАЛОСТВАНЕ
Как се гонят дните в месеца!...
Празници и делници, сезони...
В таз невъзвратима смесица
старост може би ще ме догони... ...
  865  18 
ЕХ, ЛЮБОВ НАРОДНА...
Сцени от пародии на драми,
кукли, разиграни на конци...
Не намират пътя към скръбта ми
нашите народни първенци... ...
  807 
ЛЮБОВ
Колко явно си отиваш!... И се връщаш тайно пак!...
Сто защитници на Тива няма да те спрат пред праг!...
Ти зачеваш с тайно биле, правиш земни чудеса...
По челата, с вик родилен, се превръщаш във роса... ...
  754 
СИБИЛА
Fortis Fortuna Adiuvat*
Във сърцето ми бълбука кротко топлата ù сила!...
Прави ме щастлив и ведър пред всемирната тъга...
Търси своята пролука там една добра сибила - ...
  1041 
ДЯДО КОЛЕДА В ТЪЛПАТА
То не иска, то не проси... Просто е на този ъгъл...
Но в безмълвните въпроси никога не съм се лъгал...
Срещам сякаш неслучайно сянка в детските очи...
Гледам - коледната тайна в тях изобщо не личи... ...
  816 
РАЗПЛИТАНЕ
Разплитам се усърдно - ден след ден,
а плетката тъй бързо се стопява...
Расте кълбото с нишката зад мен,
назад остават суета и врява... ...
  874  11 
КРЕХКА ВЕЧНОСТ
На жена ми
Сами ще чоплим вече свойта участ...
Трохите тъжно масата преглъща...
Притоплените спомени ще учат ...
  772 
ДУШАТА НА ПОЕТА
Не надничайте в душата на поета -
вдишва тежко тя всемирната печал,
но от обич безрезервна е обзета.
Всеки недолюбен полъх там е спрял... ...
  800  10 
ВРЕМЕТО
На Атанас Липчев
Купища от книги, автографи,
срещи, чашки, постове, съдби...
Пламенни слова и епитафии... ...
  855  18 
ПРИТЕСНЕНИЯ
Ех, Живот неповторим!... Как съдбата да преметнем?...
Докато я прекроим, дните тя ще ми пресметне...
Днес разбирам, че назад няма смисъл да поглеждам -
ти бе дълъг, аз бях млад и богат със сто надежди!... ...
  816  14 
ЕСЕНЕН ЛОВ
Потъвам в шумоляща, разголена гора...
Ветрецът поизпраща поредната зора...
И сойка ме предава в предутринния стрес...
Животът продължава със ловни страсти днес... ...
  820 
ЕПИТАФИЯ ЗА РАДКО РАДКОВ
Почива тук една балканска кръв,
пробудила със плам съдби безчет!...
Какво послание, какъв завет –
в България да се роди талант такъв!... ...
  952 
ДОКОСВАНЕ
Безсловесните неща не искат име –
ако има тръпка, ще усетим...
Не отлагай толкоз дълго – докосни ме
с краткостта на изстрел, с дъх на цвете, ...
  875  10 
САМОВНУШЕНИЕ
Самовнушението е велика сила!...
Представи бърка то, понятия и гени...
Бездарник яхва с него крантава кобила
вместо пегас и си внушава, че е гений... ...
  871  10 
СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ
Толкова ли свършиха мъжете,
та потърси нещичко у мен?!...
Ти си още младо, крехко цвете,
аз в отвъдното съм устремен... ...
  1644  21 
СЛОВО ЗА ПОЕТА
В памет на Радко Радков
Огромен е вселенският ти дух,
а коренът му български остана!...
Тук ти не чу достойното „Осанна”... ...
  1030  17 
ФАДО КРАЙ МОРЕТО
Знам, едно фадо ще ме накара
да почувствам, че съм още жив!...
Този свят остави ме щастлив -
съхранил осанката ми стара!... ...
  695 
КОЛЕНИЧЕНЕ
След любовта без дъх нозе препъвах...
Прегъвах крак пред паметници святи!...
Глава прекланяш, чувстваш как кръвта ти
в галоп препуска по безкрайна връва!... ...
  731  12 
ПРОСТОРНО
Изящни форми имат някои жени,
но нямат твоята душа необозрима.
Заключената обич в нас не подрани,
но в утрото на моя залез днес те има!... ...
  889  15 
ПРЕРАЖДАНЕ
Колко ми остава още в броеницата на дните?
Ще изтлеят мойте мощи с почвените паразити...
Днес от делник до неделя, от заплата до заплата,
тялото се разпределя... Ощетена е душата... ...
  768  16 
ПЪЛНОЛУННА ЛЮБОВ
Луната тази нощ е ниска...
Изпълнена със страст луна...
В такива нощи ми се иска
да бъдеш приказна жена! ...
  888  18 
НЕЩАСТНАТА ЖЕНА
Нещастната жена е като заем,
безлихвено поет от некадърник.
И не че всеки ще я приласкае –
тя чака своя мъж да се завърне. ...
  2764  42 
ПЕТЪЧЕН ВЛАК
Като старото махало
на прастария Фуко
днеска ни се е отдало
да клатушкаме око. ...
  677 
ВСЕКИ ПО СВОЕМУ
Строим, мъдруваме и пишем,
възпяваме любови скъпи -
със думи хиляди - все пищни,
във вековечните калъпи... ...
  1077 
ЗАРИЧАНЕ
Душата ми е хвърляна навред -
орисници я глозгаха, и псета...
Не зная вече колко съм поет
и колко трябва да щадим поета... ...
  1037  12 
НЯКОЛКО ЗАЛЪКА ВРЕМЕ
Майка и татко живеят сами.
Аз им доставям надежда...
Тъй и дъждецът напролет ръми,
облака сив щом процежда... ...
  790  13 
ПОЖИЗНЕНО
Оредяха ми приятелите вече...
Имам хиляди неведоми познати...
През годините Животът ни изсече...
Тук-там няколко ветрецът още клати... ...
  709  12 
РОДОПСКА НОЩ
Виси отгризната луна
над планината на Орфей.
Магичната й светлина
просмуква водопаден спрей... ...
  1276  24 
Random works
: ??:??