Ванилин
137 results
ОБРОК
Душата ми изгни във таз държава!...
Децата ни избягаха навън!...
Със мене днес – каквото ще, да става!...
Във краткия живот – случаен трън!... ...
  1067  10 
ОЧОВЕЧВАНЕ НА ФИЛАНТРОП
Простенва в мен човекът непознат –
прострелян с незаслужена обида…
Какво за мен е още този град,
от който тихо днес ще си отида?... ...
  1618 
СЛЕД ДУМИТЕ
Тъжно ще ми е за всички вас.
Както за планетата Земя!... –
Щом решат от звездния Парнас –
с друга тихо ще я заменя!... ...
  947 
МОНОЛОГ НА ПРИЛЕПА
Живея нощем, леко дишам,
а през деня, сред сън, съм сам...
Аз търся тона под клавиша,
ръждясал в дневния ви храм... ...
  1053 
РИТОРИЧНО
„Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!...” ...
  937 
ВАРНЕНСКА ИМПРЕСИЯ
Като жълтък на счупено яйце
луната иззад облак бледен свети...
Навярно за омлети от планети
въртят рецепти звездните ръце. ...
  937 
ПО ЛУННАТА ПЪТЕКА
Топлата юлска вечер носеше откъм морето мирис на водорасли, а нескончаемият говор сред пъстрия поток от хора по булеварда към входа на Морската градина наподобяваше жуженето на пчели от стотици кошери. Гларуси периодично напомняха на съседите си, че гнездата им около комините са за ...
  1212 
ВИШНЕВ СПОМЕН
Търсехме местенца скришни –
нежно аз да я целуна...
Под разцъфналите вишни
приюти ни вечер лунна... ...
  1710 
БЪЛГАРСКИЯТ СТАЙНБЕК
НАПИСА „ФУСТАНЕЛА”
¨ За Атанас Липчев литературната критика ще пише тепърва, а авторът на „Тихият бял Дунав” ще бъде превеждан на много езици
Не съм литературен критик, за да правя обстоен обзор или да оценявам професионално написаното от такъв талантлив български писател като А ...
  2235 
УТРИННИ УРОЦИ
Пак полузадрямал, се преструвам,
че съм бодър... Крача в утринта.
Поздрави, усмивки и ръкуване –
сресвам свойта сънна суета... ...
  991 
СПОМЕННА МАНТРА
Един балкон, за двама маса...
Над Янтра сякаш с теб висим,
а спомените ни отнасят
към онзи миг неповторим... ...
  1005  11 
ИЗМЪЛЧАНИ СЛОВА
В памет на Атанас Липчев
С толкова любов разплете недокоснати съдби!...
Път от Дунава към Лета за душите им проби...
В бури, в яхти, в аламани, в мрежи, пълни с паламуд - ...
  739 
НЕЗАЛОСТВАНЕ
Как се гонят дните в месеца!...
Празници и делници, сезони...
В таз невъзвратима смесица
старост може би ще ме догони... ...
  896  18 
ЕХ, ЛЮБОВ НАРОДНА...
Сцени от пародии на драми,
кукли, разиграни на конци...
Не намират пътя към скръбта ми
нашите народни първенци... ...
  832 
ЛЮБОВ
Колко явно си отиваш!... И се връщаш тайно пак!...
Сто защитници на Тива няма да те спрат пред праг!...
Ти зачеваш с тайно биле, правиш земни чудеса...
По челата, с вик родилен, се превръщаш във роса... ...
  788 
СИБИЛА
Fortis Fortuna Adiuvat*
Във сърцето ми бълбука кротко топлата ù сила!...
Прави ме щастлив и ведър пред всемирната тъга...
Търси своята пролука там една добра сибила - ...
  1067 
ДЯДО КОЛЕДА В ТЪЛПАТА
То не иска, то не проси... Просто е на този ъгъл...
Но в безмълвните въпроси никога не съм се лъгал...
Срещам сякаш неслучайно сянка в детските очи...
Гледам - коледната тайна в тях изобщо не личи... ...
  848 
РАЗПЛИТАНЕ
Разплитам се усърдно - ден след ден,
а плетката тъй бързо се стопява...
Расте кълбото с нишката зад мен,
назад остават суета и врява... ...
  904  11 
КРЕХКА ВЕЧНОСТ
На жена ми
Сами ще чоплим вече свойта участ...
Трохите тъжно масата преглъща...
Притоплените спомени ще учат ...
  802 
ДУШАТА НА ПОЕТА
Не надничайте в душата на поета -
вдишва тежко тя всемирната печал,
но от обич безрезервна е обзета.
Всеки недолюбен полъх там е спрял... ...
  831  10 
ВРЕМЕТО
На Атанас Липчев
Купища от книги, автографи,
срещи, чашки, постове, съдби...
Пламенни слова и епитафии... ...
  910  18 
ПРИТЕСНЕНИЯ
Ех, Живот неповторим!... Как съдбата да преметнем?...
Докато я прекроим, дните тя ще ми пресметне...
Днес разбирам, че назад няма смисъл да поглеждам -
ти бе дълъг, аз бях млад и богат със сто надежди!... ...
  847  14 
ЕСЕНЕН ЛОВ
Потъвам в шумоляща, разголена гора...
Ветрецът поизпраща поредната зора...
И сойка ме предава в предутринния стрес...
Животът продължава със ловни страсти днес... ...
  842 
ЕПИТАФИЯ ЗА РАДКО РАДКОВ
Почива тук една балканска кръв,
пробудила със плам съдби безчет!...
Какво послание, какъв завет –
в България да се роди талант такъв!... ...
  982 
ДОКОСВАНЕ
Безсловесните неща не искат име –
ако има тръпка, ще усетим...
Не отлагай толкоз дълго – докосни ме
с краткостта на изстрел, с дъх на цвете, ...
  907  10 
САМОВНУШЕНИЕ
Самовнушението е велика сила!...
Представи бърка то, понятия и гени...
Бездарник яхва с него крантава кобила
вместо пегас и си внушава, че е гений... ...
  904  10 
СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ
Толкова ли свършиха мъжете,
та потърси нещичко у мен?!...
Ти си още младо, крехко цвете,
аз в отвъдното съм устремен... ...
  1675  21 
СЛОВО ЗА ПОЕТА
В памет на Радко Радков
Огромен е вселенският ти дух,
а коренът му български остана!...
Тук ти не чу достойното „Осанна”... ...
  1056  17 
ФАДО КРАЙ МОРЕТО
Знам, едно фадо ще ме накара
да почувствам, че съм още жив!...
Този свят остави ме щастлив -
съхранил осанката ми стара!... ...
  724 
КОЛЕНИЧЕНЕ
След любовта без дъх нозе препъвах...
Прегъвах крак пред паметници святи!...
Глава прекланяш, чувстваш как кръвта ти
в галоп препуска по безкрайна връва!... ...
  762  12 
ПРОСТОРНО
Изящни форми имат някои жени,
но нямат твоята душа необозрима.
Заключената обич в нас не подрани,
но в утрото на моя залез днес те има!... ...
  912  15 
ПРЕРАЖДАНЕ
Колко ми остава още в броеницата на дните?
Ще изтлеят мойте мощи с почвените паразити...
Днес от делник до неделя, от заплата до заплата,
тялото се разпределя... Ощетена е душата... ...
  797  16 
ПЪЛНОЛУННА ЛЮБОВ
Луната тази нощ е ниска...
Изпълнена със страст луна...
В такива нощи ми се иска
да бъдеш приказна жена! ...
  920  18 
НЕЩАСТНАТА ЖЕНА
Нещастната жена е като заем,
безлихвено поет от некадърник.
И не че всеки ще я приласкае –
тя чака своя мъж да се завърне. ...
  2811  42 
ПЕТЪЧЕН ВЛАК
Като старото махало
на прастария Фуко
днеска ни се е отдало
да клатушкаме око. ...
  707 
ВСЕКИ ПО СВОЕМУ
Строим, мъдруваме и пишем,
възпяваме любови скъпи -
със думи хиляди - все пищни,
във вековечните калъпи... ...
  1110 
ЗАРИЧАНЕ
Душата ми е хвърляна навред -
орисници я глозгаха, и псета...
Не зная вече колко съм поет
и колко трябва да щадим поета... ...
  1069  12 
НЯКОЛКО ЗАЛЪКА ВРЕМЕ
Майка и татко живеят сами.
Аз им доставям надежда...
Тъй и дъждецът напролет ръми,
облака сив щом процежда... ...
  825  13 
ПОЖИЗНЕНО
Оредяха ми приятелите вече...
Имам хиляди неведоми познати...
През годините Животът ни изсече...
Тук-там няколко ветрецът още клати... ...
  732  12 
РОДОПСКА НОЩ
Виси отгризната луна
над планината на Орфей.
Магичната й светлина
просмуква водопаден спрей... ...
  1301  24 
Random works
: ??:??