Aug 17, 2007, 10:32 AM

На lunna_sianka

  Poetry
1.7K 0 13

Бъди ми лунна пътека
в моя живот завинаги.
Бъди светлината в тунела,
когато съм отчаян и тъжен.

Бъди ми ангел-хранител,
дори понякога да съм лош със теб -
човек съм, обикновен и затова
не мога да съм съвършен.

Бъди ми спасение,
от лютата, омразна тъга.
Бъди ми спътник в живота,
моя неземна фея, моя жена!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Минков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...