Бъди ми лунна пътека
в моя живот завинаги.
Бъди светлината в тунела,
когато съм отчаян и тъжен.
Бъди ми ангел-хранител,
дори понякога да съм лош със теб -
човек съм, обикновен и затова
не мога да съм съвършен.
Бъди ми спасение,
от лютата, омразна тъга.
Бъди ми спътник в живота,
моя неземна фея, моя жена!!!
© Момчил Минков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
