Срещнаха се те случайно,

хубав бе денят навън,

природата се за живот надигна,

на младите да предвещае любовта.

Той обичаше я безконечно,

тя вярваше му безрезервно,

времето летеше, без да пита,

докато стояха те на лунната пътека.

Любовта сякаш от ангел им бе подарена,

познаваха се от няколко дена

и да обичат се научиха взаимно,

без да мислят за идващата „зима”.

Мина време, „зимата” премина

и ето ги пак под луната красива.

Хванати за ръце, под небето и звездите

с целувка запечатват вечността на младините.