Feb 18, 2007, 10:06 PM

На любимите мъже

  Poetry
943 0 10
Съпрузи и мъже любими,
със работа сте все заети
и грижи и проблеми имате,
но винаги за нас мислете.

Огледайте се в огледалото,
за миг във себе си се взрете
и вижте колко остаряло
и уморено е лицето ви.

Поне за малко забравете
децата, службата, колата,
едно цветче ни подарете,
седнете с нас като с приятел.

Кажете ни две думи мили,
с ръка ни плахо погалете -
и в нашите очи е свила
гнездо умората проклета.

И нашите коси са сиви,
и нашите ръце треперят,
но ние сме до вас - щастливи,
че някога сме ви намерили.

И всяка вечер от съня си
крадем за ласките любовни,
а нощите са много къси,
но все се влюбваме отново.

И всеки ден се преоткриваме,
ревниво пазим любовта си
и радваме се мълчаливо
на своето човешко щастие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...