Jun 25, 2007, 12:01 PM

НА МАЙКА МИ 

  Poetry
895 1 7

                                                             НА МАЙКА МИ

                               Слънцето лицето й рисува,
                               с позлатена утринна роса.
                               Четките с любов купува,
                                обичта ми ползва за боя.

                               Вятърът косите й рисува,
                               с пръсти панделки плете.
                               От дъгата цветове купува,
                               плитките заплита със сърце.

                               И дъждът по тялото рисува,
                               капките са скулптура сега.
                               От облака длето купува,
                               за нейната небесна красота.

                               Аз не мога да рисувам,
                               затова повиках тях.
                               Цветя за празника купувам,
                               при тебе, майко, бях.

© Олга Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красиво посвещение!
  • Браво!
  • Много обично стихотворение!
    Поздравявам те за него!
  • Страхотна идея!
  • Благодаря ти,Маги!Не се познаваме,но стиховете са добър посланик.Аз също харесвам твоите. Пожелавам ти, светлина в душата!
  • Мило , Оле, докосна най-финната струна в душата на човека - майката , която ти е дала живот! Много ме развълнува и красотата на идеята ти и думичките , които си подбрала!Прегръщам те мила, Оле, с очички за съкровеното!
  • Прекрасно си го казала. Въздействащо!
Random works
: ??:??