Jun 25, 2007, 12:01 PM

НА МАЙКА МИ

  Poetry
1.3K 1 7

                                                             НА МАЙКА МИ

                               Слънцето лицето й рисува,
                               с позлатена утринна роса.
                               Четките с любов купува,
                                обичта ми ползва за боя.

                               Вятърът косите й рисува,
                               с пръсти панделки плете.
                               От дъгата цветове купува,
                               плитките заплита със сърце.

                               И дъждът по тялото рисува,
                               капките са скулптура сега.
                               От облака длето купува,
                               за нейната небесна красота.

                               Аз не мога да рисувам,
                               затова повиках тях.
                               Цветя за празника купувам,
                               при тебе, майко, бях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Олга Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...