25.06.2007 г., 12:01 ч.

НА МАЙКА МИ 

  Поезия
1015 1 7

                                                             НА МАЙКА МИ

                               Слънцето лицето й рисува,
                               с позлатена утринна роса.
                               Четките с любов купува,
                                обичта ми ползва за боя.

                               Вятърът косите й рисува,
                               с пръсти панделки плете.
                               От дъгата цветове купува,
                               плитките заплита със сърце.

                               И дъждът по тялото рисува,
                               капките са скулптура сега.
                               От облака длето купува,
                               за нейната небесна красота.

                               Аз не мога да рисувам,
                               затова повиках тях.
                               Цветя за празника купувам,
                               при тебе, майко, бях.

© Олга Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво посвещение!
  • Браво!
  • Много обично стихотворение!
    Поздравявам те за него!
  • Страхотна идея!
  • Благодаря ти,Маги!Не се познаваме,но стиховете са добър посланик.Аз също харесвам твоите. Пожелавам ти, светлина в душата!
  • Мило , Оле, докосна най-финната струна в душата на човека - майката , която ти е дала живот! Много ме развълнува и красотата на идеята ти и думичките , които си подбрала!Прегръщам те мила, Оле, с очички за съкровеното!
  • Прекрасно си го казала. Въздействащо!
Предложения
: ??:??