25.06.2007 г., 12:01

НА МАЙКА МИ

1.3K 1 7

                                                             НА МАЙКА МИ

                               Слънцето лицето й рисува,
                               с позлатена утринна роса.
                               Четките с любов купува,
                                обичта ми ползва за боя.

                               Вятърът косите й рисува,
                               с пръсти панделки плете.
                               От дъгата цветове купува,
                               плитките заплита със сърце.

                               И дъждът по тялото рисува,
                               капките са скулптура сега.
                               От облака длето купува,
                               за нейната небесна красота.

                               Аз не мога да рисувам,
                               затова повиках тях.
                               Цветя за празника купувам,
                               при тебе, майко, бях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Олга Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...