Jun 25, 2006, 12:16 AM
На Мариана
Реших, да пея тази нощ
на твоя праг –
о, Мариана!
Очите ти, са остър нож –
сърцето ми,
сега е рана
и в кръв кърви,
а песента,
изстисква капките и
в стих.
Очите ти,
са две слънца –
стихът,
на тях го посветих.
Уви,
безмълвна е нощта –
в догадки чезне
любовта.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
извинявам се предварително на Kasius че се превръща във форум тук , но не мисля че изказването на мнение за нещо хубаво e излагане или пък показност за някакви пристрастия и почитания .
Явно някой е засегнат , което си личи и на други места
Когато нещо ми хареса , това ме вдъхновява и изказвам мнението си така както мога .Съжалявам че не го одобряваш Криста Леви .
Ако не ми хареса , не обиждам и не слагам гневни упреци , зачитам правото на автора да си харесва творбата . -
Когато "слънцата"
за тебе не гледат
в ножове превръщат се -
сърцето ти режат!
-
Кой ти сложи тази двойка
някой сигурно в упойка
Ами то това не е ли злоба
що за хора има тук за бога -
Очите и са като две слънца
за теб защо като ножове режат
Нима се нараняват две сърца
когато песни от любов се нижат
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
о, Касиус,
о, Мариана,
от онази песен...
и вместо рози -
за награда -
в догадки чезнеш,
перо седефено,
осъмнало във
звън китарен...