Реших, да пея тази нощ
на твоя праг –
о, Мариана!
Очите ти, са остър нож –
сърцето ми,
сега е рана
и в кръв кърви,
а песента,
изстисква капките и
в стих.
Очите ти,
са две слънца –
стихът,
на тях го посветих.
Уви,
безмълвна е нощта –
в догадки чезне
любовта.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
