25 июн. 2006 г., 00:16  

На Мариана

839 0 5

Реших, да пея тази нощ

на твоя праг –

о, Мариана!


Очите ти, са остър нож –

сърцето ми,

сега е рана

и в кръв кърви,

а песента,

изстисква капките и

в стих.


Очите ти,

са две слънца –

стихът,

на тях го посветих.

 

Уви,

безмълвна е нощта –

в догадки чезне

любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Каква серенада,
    о, Касиус,
    о, Мариана,
    от онази песен...
    и вместо рози -
    за награда -
    в догадки чезнеш,
    перо седефено,
    осъмнало във
    звън китарен...
  • извинявам се предварително на Kasius че се превръща във форум тук , но не мисля че изказването на мнение за нещо хубаво e излагане или пък показност за някакви пристрастия и почитания .
    Явно някой е засегнат , което си личи и на други места
    Когато нещо ми хареса , това ме вдъхновява и изказвам мнението си така както мога .Съжалявам че не го одобряваш Криста Леви .
    Ако не ми хареса , не обиждам и не слагам гневни упреци , зачитам правото на автора да си харесва творбата .
  • Когато "слънцата"
    за тебе не гледат
    в ножове превръщат се -
    сърцето ти режат!
  • Кой ти сложи тази двойка
    някой сигурно в упойка
    Ами то това не е ли злоба
    що за хора има тук за бога
  • Очите и са като две слънца
    за теб защо като ножове режат
    Нима се нараняват две сърца
    когато песни от любов се нижат

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...