Aug 9, 2005, 11:34 PM

на Мария

  Poetry
1.4K 0 0
Ти си мойта светлина в тунела
и след буря слънце и след дъжд - дъга
мрак от мене ти си взела
и ми даваш свобода.

И в отчаян вик-надежда
и в студено време - топлина
шир за мене си безбрежна,
а в пустинята - вода.

Ти за мен си сън прекрасен -
малка сбъдната мечта
и бодил си ти опасен,
скрит в красивата душа.

Тичам,спъвам се и падам -
в миг подаваш ми ръка!
С тебе всичко аз забравям
и живея за мига!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...