9.08.2005 г., 23:34

на Мария

1.4K 0 0
Ти си мойта светлина в тунела
и след буря слънце и след дъжд - дъга
мрак от мене ти си взела
и ми даваш свобода.

И в отчаян вик-надежда
и в студено време - топлина
шир за мене си безбрежна,
а в пустинята - вода.

Ти за мен си сън прекрасен -
малка сбъдната мечта
и бодил си ти опасен,
скрит в красивата душа.

Тичам,спъвам се и падам -
в миг подаваш ми ръка!
С тебе всичко аз забравям
и живея за мига!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....