(или - контрабанда)))
Дъждът и тъмното се сливат
в необясним за мене страх:
да се нагледам на красиво,
да се намисля на света.
Треперене: ще проверяват!
И тук е главната беля:
с поетите се подиграват,
а от крадците се боят.
Багажът? Стихчета излишни.
На масата или на път.
Аз не ги пиша, аз ги дишам.
И с дишането ми ще спрат.
Но някак глупаво се радвам,
че през години и сърца
и аз пренасям контрабанда -
неверие и доброта.
© Райчо Русев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
